Виктор Пелевин Чапаев и Пустота

За късмет музиката бе стихнала. Качих се на естрадата, облегнах се на малкия орган, който ми отвърна с продължителен звук с неприятен тембър, и огледах напрегнато смълчания салон. Публиката беше най-различна, но предимно, както винаги в историята на човечеството — мутрести спекуланти и скъпо облечени леки жени. Всички лица сякаш се сливаха пред погледа ми в едно лице — претенциозно и същевременно нагло, замряло в гримаса на сервилно самодоволство — несъмнено, лицето на старата лихварка, безплътна, но жива като преди. До закриващата входа завеса се появиха неколцина младежи, те приличаха на предрешени матроси с поруменели от студа бузи. Жълтият господин бързо им задърдори нещо и закима към мен.

Махнах лакътя си от бучащия орган, вдигнах към очите си изписаната салфетка, изкашлях се и по навик, без никаква интонация, само с кратки паузи между стиховете, задекламирах:

Вечното незавръщане

Прерязвал решетките вече близо седемстотин години,

възприемал разни форми, всеки миг със различни лица, на различни места,

от седемнайсета образцова психиатрична клиника

побягнал е лудият, чието име е Пустота.

За бягството време не стига и той го съзнава,

а и не би стигнал никъде, че за „никъде“ пътят е скрит.

Но това пак е нищо, защото от него следа не остава

и е невъзможно, няма как беглецът да бъде открит.

Да речем, че има процес на бягство като от тъмница

или пък, че няма изобщо подобен момент.

Затова лудият Пустота носи в ръка лилава броеница

и никога не му личи да знае отговор един поне.

Тъй че в свят, който има свойството да се дява непонятно къде,

по-добре е човек не клетви да дава, а едновременно да казва

„Да, да“ и „Не, не“.

С тези думи вдигнах писалката на Жербунов и стрелях в полилея. Той се пръсна като елхова играчка и горе лумна ослепителен електрически пламък. После залата потъна в мрак и тутакси до вратата, където стояха жълтият господин и румените младежи, засвяткаха проблясъците на изстрели. Паднах на четири крака и бавно запълзях по естрадата, мръщейки се от непоносимия грохот. В дъното на залата също започнаха да стрелят и то от няколко цеви, а от стоманената врата, весели като искри от бенгалски огън, се разхвърчаха рикошети. Сетих се, че трябва да пълзя не покрай ръба на естрадата, а към кулисите, и се обърнах на деветдесет градуса.

Откъм стоманената врата се чу стон, подобен на вълчи вой. Един куршум събори малкия орган от поставката и той тупна на пода точно до мен. Най-после, помислих си аз, пълзейки към кулисите, най-после улучих полилея. Боже мой, нима това не е единственото, на което винаги съм бил способен — да гръмна с писалка по огледалната топка на целия фалшив свят? Каква дълбочина на символа и колко жалко, че никой от залата не е в състояние да го оцени. Впрочем, не се знае.

Зад кулисите бе също толкова тъмно, както и в залата — изглежда, токът беше спрял на целия етаж. При появата ми някой се втурна по коридора, препъна се, падна, но не стана, а се стаи в мрака. Изправих се, протегнах ръце напред и тръгнах по невидимия коридор. Явно, много добре помнех пътя до задния вход. Беше заключено. Ключалката малко ме забави, но накрая я отворих и се озовах навън.

От няколкото глътки мразовит въздух се съвзех, но пак се наложи да се подпирам на стената — пътешествието през коридора се оказа невероятно уморително.

Входната врата, от която ме разделяха около пет метра заснежен асфалт, се разтвори и от нея изскочиха двама души. Втурнаха се към един дълъг черен автомобил и отвориха багажника му. В ръцете им се появиха някакви кошмарни пушки и те, без дори да затворят капака, се устремиха обратно. Сякаш най-страшното нещо на света бе да не успеят да вземат участие в мелето. Дори не ме погледнаха.

В черните прозорци на ресторанта зейваха все нови и нови дупки. Имах чувството, че в залата стрелят няколко картечници едновременно. Помислих си, че по мое време хората едва ли са били по-добри, обаче нравите със сигурност бяха по-умерени. Но трябваше да вървя.

Олюлявайки се, минах през двора и излязох на улицата.

Бронираната кола на Чапаев стоеше точно на същото място, където очаквах да я видя, и шапката от сняг върху купола бе точно каквато трябваше да бъде. Моторът работеше и зад полегатата стоманена кърма се виеше сивкаво облаче дим. Стигнах до вратата и почуках. Тя се отвори и аз влязох.

Чапаев изобщо не се беше променил, само лявата му ръка висеше на превръзка от черен плат. Китката му бе бинтована и под пластовете марля личеше, че мястото на кутрето е празно.

Не бях в състояние да отроня нито дума — силите ми стигнаха, колкото да се тръшна на седалката. Чапаев веднага разбра какво ми е, затвори вратата, каза нещо в слушалката и колата потегли.

— Как си? — попита той.

— Не знам — отговорих. — Трудно ми е да се оправя във вихъра от гами и багри на вътрешния противоречив живот.

— Ясно. Имаш много поздрави от Анна. Помоли ме да ти предам това.

Наведе се, бръкна със здравата си ръка под седалката и сложи на масата една празна бутилка с квадратно етикетче от златно фолио. В бутилката стърчеше жълта роза.

— Тя каза, че ще разбереш — продължи Чапаев. — И още, май си й бил обещал някакви книги.

Кимнах, обърнах се към вратата и долепих око до шпионката. Отначало видях само сините точки на уличните лампи, прорязващи мразовития въздух, но понеже се движехме все по-бързо, скоро, много скоро наоколо вече шумоляха пясъците и ехтяха водопадите на свидната на сърцето ми Вътрешна Монголия.

Кафка-юрт

1923–1925

(обратно)

Информация за текста

© 1997 Виктор Пелевин

© 2002 Таня Белова, превод от руски

Виктор Пелевин

Чапаев и Пустота, 1997

Сканиране, разпознаване и редактиране — NomaD, 27 август 2007 г.

Публикация:

ЧАПАЕВ И ПУСТОТАТА. 2002. Издателска къща „Калиопа“, София. Превод: Таня БАЛОВА [, Виктор ПЕЛЕВИН (1997)]. Художник: —. Формат: 84×108/32. Печатни коли: 21. Страници: 336. Цена: 6.99 лв. ISBN: 954-9840-13-1.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3425]

Последна редакция: 2007-09-01 00:00:00

1

Крайна форма на субективния идеализъм, признаваща за безспорна реалност само съзнаващия субект и обявяваща всичко останало за съществуващо само в неговото съзнание — Б. пр.

(обратно)

2

Танка — (япон.) — Жанр в японската поезия, неримувано петостишие от 31 стъпки: 5+7+5+7+7 — Б. пр.

(обратно)

3

Д. А. Фурманов (1891–1926) — руски съветски писател. През 1919 г. е бил комисар на командваната от В. И. Чапаев 25-та стрелкова дивизия. Автор на романите „Чапаев“, „Метеж“ и др. — Б. пр.

(обратно)

4

Сугестия — внушение — Б. пр.

(обратно)

5

Ом мани падме хум (санскр. в тибетски вариант) „скъпоценният камък в лотоса“ — символ на познанието — Б. пр.

(обратно)

6

Александър Втори (1818–1881) — руски император — Б. пр.

(обратно)

7

Н. А. Некрасов (1821–1877) — руски поет, чието творчество е повлияло съществено върху развитието на руската литература — Б. пр.

(обратно)

8

С. Я. Надсон (1862–1887) — руски поет, в чиято лирика е отразена гражданското недоволство на честния, но отдалечен от революционната борба интелигент — Б. пр.

(обратно)

9

В. В. Маяковски (1893–1930) — руски съветски поет, драматург, публицист — Б. пр.

(обратно)

10

Максим Горки (ист. име Алексей Максимович Пешков (1868–1936) — руски писател и общественик, основоположник на социалистическия реализъм — Б. пр.

(обратно)

11

Улицата, на която се е намирала ЧК — Б. пр.

(обратно)

12

Дума — (рус.) — Представително изборно законодателно, съвещателно или административно учреждение — Б. пр.

(обратно)

13

„Мене, текел, фарес“ [Дан. 5:25] — (от арамейски език) — „Преброено, претеглено, разделено“ Надпис, който се е появил на пира на цар Валтасар — Б. пр.

(обратно)

14

Бушлат — (рус.) — матроска горна дреха от грубо ленено платно — Б. пр.

(обратно)

15

А. А. Блок (1880–1921) — руски поет — Б. пр.

(обратно)

16

Lenine est merde (фр) — Ленин е лайно — Б. пр.

(обратно)

17

В. Я. Брюсов (1873–1924) — руски поет, основоположник на руския символизъм — Б. пр.

(обратно)

18

Вид сандали с дебела подметка, носени от старогръцките и римските актьори за увеличаване на ръста. Прен. — лъжливо величие — Б. пр.

(обратно)

19

А. Н. Толстой (1883–1945) — руски съветски писател и общественик — Б. пр.

(обратно)

20

Литературно-художествено списание, издавано в Петербург през периода 1909–1917 г., първоначално свързано със символизма, а по-късно с акмеизма — Б. пр.

(обратно)

21

фанера (рус.) — шперплат — Б. пр.

(обратно)

22

Игра на думи: карлик (рус) — гном, джудже — Б. пр.

(обратно)

23

Земство (земски комитети) — изборни органи за местно самоуправление в Русия, създадени след т. нар. Земска реформа (1864 г.), занимаващи се с въпросите на просветата, здравеопазването, строителството на пътища и др. — Б. пр.

(обратно)

24

Исаакиевский собор — най-големият катедрален храм в Петербург — Б. пр.

(обратно)

25

Новые русские (рус.) — така понастоящем биват наричани руските новобогаташи, — Б. пр., аналогично на българското название „мутри“, бел. NomaD

(обратно)

26

Н. Г. Чернишевски (1828–1889) руски революционер-демократ, учен, писател, литературен критик — Б. пр.

(обратно)

27

Константин. Балмонт (1867–1942) руски поет-символист — Б. пр.

(обратно)

28

Игра на думи: to descend — да бъда послушен, descendants — потомци, descendants of the past — потомци от миналото (англ.) — Б. а.

(обратно)

29

To asced — да се издигам; ascedants — предци, предтечи (англ.) — Б. а.

(обратно)

30

В. В. Набоков (1899–1977) руски и американски писател, автор на романа „Лолита“ и др. — Б. пр.

(обратно)

31

Sure (англ.) — разбира се — Б. пр.

(обратно)

32

You are fired (англ.) Вие сте уволнена. Игра на думи: „Вие сте изстреляна“ — Б. а.

(обратно)

33

Нещо вече видяно — Б. пр.

(обратно)

34

Папаха — (рус.) — висок казашки калпак — Б. пр.

(обратно)

35

Шашка — (рус.) — казашка сабя — Б. пр.

(обратно)

36

Трик-трак — игра, подобна на табла — Б. пр.

(обратно)

37

Теургия — вид магия — Б. пр.

(обратно)

38

Иван Ал. Бунин (1870–1953) — руски писател и поет, лауреат на Нобелава награда (1933), емигрирал от СССР през 1920 г. — Б. пр.

(обратно)

39

Когато е собствено и фамилно име, тази дума на руски има ударението на „о“, Пустòта — Б. NomaD.

(обратно)

40

суицид — самоубийство — Б. пр.

(обратно)

41

сангвина — мек червен минерален молив за рисуване — Б. пр.