Психологичные привъчки для повышения успеваемости в школе

Светът около  нас се развива и променя стремглаво и ние, за да не изостанем и да вървим в крак с времето, трябва непрекъснато да учим и да поемаме новата информация като гъби. Както казват хората: „Човек се учи докато е жив”. Когато бяхме малки се оплаквахме колко много имаме да учим и колко тежки са раниците ни пълни с учебници, но за днешните деца новия материал е още повече.

Психиката на човек  е създадена по такъв начин, че ако предварително се настроиш отрицателно  нищо няма да излезе колкото и да се мъчиш. Има обаче няколко хитринки, които не само могат да улеснят  ученето, но и да го направят приятно.

 Още от  съвсем малки, първо родителите  ни, а след това и учителите,  се опитват да ни научат  на ред и дисциплина, да внедрят  във все още крехкото ни  съзнание полезни навици, защото  те ще са ни неоходими не  само в ученето, но и в  живота. Детето, до известна степен зависещо от заобикалящия го свят, само изгражда навиците си за учене, затова и индивидуалната мотивация е много важна. И съответно ако то усърдно изпълнява тези навици това се отразява върху успеваемостта му.

Родителите имат особено важна роля в създаването на подходяща емоционална среда, която помага за адаптацията на първолака. Психологическите изследвания отчитат няколко основни фактора в родителското отношение, които оказват съществено влияние за това: 
1. Реалистична представа за актуалното ниво на развитие на детето при постъпването му в училище. Родителите, които имат адекватни очаквания за постиженията му в учебния процес, не проявяват свръхкритичност и не стресират първокласника с прекалени изисквания.  
2. Вяра в способностите и бъдещите успехи на детето. Тя е от огромно значение за него, защото му помага да развие увереност в собствените си възможности и го поощрява да изпълнява съответните на възрастта му задължения в училище и у дома.  
3. Проява на топлота и любов към детето. Не става въпрос за естествените емоционални изблици на чувства към него, а за методите на възпитание в семейството. Децата с висока степен на адаптация към училищно обучение обикновено идват от семейства с авторитетен, а не авторитарен стил на родителско отношение. Те имат ясна представа за съответните на възрастта им граници и норми на поведение, по-лесно установяват контакт с учителите и по-бързо привикват към училищните изисквания.  
4. Системно общуване между родителите и детето. Това е най-важният фактор за успешния старт в училище. Когато родителите му четат книги, постоянно разговарят с него и го изслушват внимателно, те поддържат интереса на детето към познание и формират у него подходяща нагласа за училищно обучение далеч преди постъпването в училище.

Докато е все  още малко навиците му до голяма степен се коригират от средата, в  която се намира (родители, учители, приятели). С напредването на възрастта  то става все по самостоятелно  и тогава вече наистина си проличава  силата на волята и колко дълбоко  са се внедрили полезните навици. Да разгледаме някои, които могат да ви помогнат в усъвъшенстването процеса на обучение. 

Практически всяка  тема може да се окаже интересна. Ако  чакате преподавателя да „направи”  курса увлекателен, то пропускате най-важното. Интереса зависи от нагласата ви. Студентите, които смятат че успехът е основан върху усилието, като правило се учат успешно и показват стабилни резултати.

Учете на място  определено само за това. Трябва да учите  на спокойно, добре осветено място  където нищо няма да ви разсейва. Ако  това е възможно е добре да отделит  място където единствено ще учите. Не дръжте там постери, касетофони, домашни  любимци, видеоигри, храна, не канете приятелите си и любовните си половинки там.  По този начин това място ще го свързвате  семо с учене и няма да се разсейвате излишно.

Учете в течение  на кратки сесии. Обобщаването на цялата информация е важно. Въпреки това ще срещнете големи трудности ако  решите да научите цялата информация наведнъж. Изследвания сочат че е  много по-ефективно да се учи по малко. Разпределяне на материала на кратки учебни сесии.  След дълготрайно  зубрене в главата ви е „пълна каша”, знанията не са трайни и определено няма да има плза от тях тъй като са усвоени бе разбиране. Зубренето  силно напряга паметта ви, много  по плодотворно ще е ако материла бъде разделен на малки порции и  често се преговаря.

Опитвайте се да използвате асоциативни подходи  в ученето. Това помага за по лесното  усвояване на матеила. Старйте се да свързвате новата информация с  образи и идеи които лесно се запомнят. За по-добър резулатат използвайте  странни, живи образи в действие.

Самопроверявайте  се. За да придобиете представа за постигнатия  резултат а заедно с това и повече увереност тествайте знанията си вкъщи. Освен всичко друго това ще ви посочи грешките ви, в коя област имате пропуски и на какво трябва да наблегнете.

Бъдете любознателни, търсете допълнителен материал. Много  студенти не се подготвят достатъчно за изпитите и надценяват бъдещите си резултати. Това може да се избегне, като се чете допълнителен материал. Тоест  усвоили вече основната информация вие се запознавате с подробостите и детайлите.

А ето и някои  от негативните навици, които е  по-добре да избягвате ако искате да се представяте добре.

Избягвайте на напрежението от ученето в последната минута. Притеснението от това че изпитът  наближава, а вие все още не сте подготвени обсебва до голяма степен съзнанието ви и  сте почти  неспособни да се съсредоточите върху  ученето. Изходът от това положение  е съставяне на програма за учене, като последния ден се оставя свободен, за да се разтоварите преди самия  изпит. Под думата разтоварване определено нямам в предвид пиянско събиране. Разходка на чист въздух и ранно лягане наситина биха се отразили добре.

Не отлагайте  ученето за после. Това е почти универсална практика и те държи в постоянно напрежение, че има нещо несвършено. По този начин и почивката няма да  е „сладка”.

Защо студентите отлагат ученето? Това е нещо като оправдание за един евентуален провал. По този начин причината за неуспеха ще енедостига на време, а не факта, че са неспособни да усвоят материала.

С този проблем  е свързан и перфекционизма. Ако  очаквате невъзможното е трудно да започте да изпълнявате заданието. Студентите с високи стандарти, като правило имат навика да постигат всичко или нищо. Това е вярно особено в случаите ако сте особено чувствителни към мнението на околните.