Отчитане, представяне и оповестяване на приблизителни оценки и провизии

ще се фокусира единствено върху това, дали един актив или не отговаря на определението за отговорност. Те също така ще включват повече насоки, за да помогнат на предприятията да идентифицират пасивите си, особено за ситуации, в които изходът е в зависимост от настъпването или ненастъпването на бъдещи събития. Концепциите и терминологията, разработени в проектопредложението, са в съответствие с тези, които сега се използват в други проекти, като признаване на приходи и застраховане.

Подобряване на общите насоки за идентифициране на конструктивните задължения, а оттам и на специфичните изисквания за преструктуриране на задълженията. Съветът предлага да се разясни определението за конструктивни задължения, като уточнява, че субектите трябва да имат сегашно задължение или отговорност към друга страна, които ще се възползват от ефективността на предприятието към своето задължение или отговорност. Това трябва да даде допълнителни насоки за субектите, чрез които по-лесно да се направи разграничение между конструктивни задължения и икономическа принуда, както и привеждане в съответствие на МСФО в по-тясно сътрудничество с Общоприетите счетоводни принципи на САЩ.

 По-специално, чрез разясняване на определението за конструктивно задължение, съветът може да промени изискванията за признаване на задълженията за разходи за преструктуриране. Промяната ще подобри слабата област на МСС 37 и ще премахне основните разлики между МСС 37 и американския счетоводен стандарт FAS 146.

Пояснява, че лицата, трябва да измерят всички задължения въз основа на очакваната стойност, а не, най-вероятният изход. В момента управлението на МСС 37 е нееднозначно. То широко се тълкува като разрешение на лицата, да измерят най-вероятните задълженип и изходът от тях. Има и редица други по-малки подобрения, например премахването на остаряла терминология (напр. "разпоредби"), да се изясни, че МСС 37 се прилага за всички задължения, които не са в обхвата на други стандарти и добавяне на насоки за идентифициране и измерване на обременяващи договори.

Една от най-големите дискусии относно  МСС 37 е какво представлява мярката  в стандарта.

 

 

 

 

2.2 МСС 37 –Провизии, условни пасиви и условни активи

МСС 37 влязъл в сила от 01.07.1995 г., е  създаден със съвместните усилия на КМСС и на Английския счетоводен комитет. Последният разработи и  прие FRS 12 (стандарт за изготвяне на финансовите отчети) – Провизии, условни задължения и условни активи, който е почти идентичен с МСС 37 и е в сила от 23.03.1997г. МСС 37 отмени онези части от МСС 10 Условни пера и събития, настъпили след балансовия ден, които се занимават с условните пера и ги включи в своя обхват.⁵

Целта на настоящия стандарт е да осигури подходящи критерии за признаване и бази за оценяване, които да се прилагат към провизиите, условните пасиви и условните активи, както и да осигури оповестяването на достатъчна информация в поясненията към счетоводния отчет, за да се даде възможност на потребителите му да разберат техния характер, разположение във времето и сума.

Настоящият стандарт се прилага  от всички предприятия при отчитането на провизии, условни пасиви и условни активи, с изключение на:

1) такива, които произтичат от подлежащи на изпълнение договори, освен ако договорите са обременяващи;

2) такива, покрити от друг стандарт.

 

Настоящият  стандарт не се прилага за финансови  инструменти (включително гаранции), които са в обхвата на МСС 39 Финансови  инструменти: признаване и оценяване. В случаите, когато определени провизии, условни пасиви или условни активи се разглеждат от друг МСС, предприятието прилага съответния, а не настоящия (МСС 37) стандарт. Провизиите могат да бъдат разграничени от другите пасиви, като например търговски задължения и начислени разходи, тъй като съществува несигурност относно разположението във времето и сумата на бъдещите разходи, които ще бъдат необходими за уреждането му.

В общия смисъл всички провизии са условни, тъй като те са неопределени като време на проявление и сума. Независимо от това в рамките на настоящия стандарт терминът „условен" се използва за пасиви или активи, които не са признати, защото тяхното наличие може да се потвърди само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от предприятието.

В основата на провизирането стои необходимостта от прозрачност, неутралност  и пълнота на информацията в счетоводните отчети. Всички активи, пасиви, печалби и загуби следва да се отчетат веднага щом възникнат, но това е при идеални условия. На практика, всички предприятия функционират в сложна среда, която може да окаже влияние, като забави или ускори процеса на признаването на съответните пера. Чрез провизирането се цели да се намери приемливият баланс между съществуващата несигурност и нуждата, доколкото е възможно достоверно и в пълнота да се представят сделките и събитията.

В основата на провизирането стои изискването за неутралност на счетоводната информация, както и принципът предпазливост (благоразумие). Неутралността на информацията означава тя да е недвусмислена, така че да не вляе върху вземането на дадено решение с цел постигане на прдварително определен резултат. Благоразумието означава влагане на определена степен предпазливост при упражняване на отсъждане относно оценки, свързани с неяснота, така че печалбите и активите да не се надценяват, а задълженията и загубите да не се подценят. В процеса на отчитането съществуват два вида неяснота:

- неясноста дали перото съществува  и отговаря на дефинициите,  за да бъде признато в счетоводния  отчет

- неяснота относно оценката  му

Възможно е да настъпи конфликт между неутралността и благоразумието, защото докато неутралността означава въздържание от двусмисленост, то благоразумието я поражда.⁶

Провизия е задължение с неопределена срочност или сума. За да се признае една провизия е необходимо да са налице следните три критерия:⁷

1. Предприятието да има настоящо задължение ( юридическо или конструктивно), възникнало от минало събитие.
2. Трябва да е вероятно, че ще настъпи отлив на икономическа изгода при погасяване на задължението
3. Следва да може да се направи разумна оценка относно размера на задължението

При липса на един от критериите не се отчита провизия, може да се уповести само като условно задължение.

Една от основните цели на финансовите  отчети е да представят финансовото  състояние на предприятието към  края на отчетния период, а не неговото бъдещо състояние, поради тази причина при отчитането на провизиите е недопустимо да се отчитат такива във връзка с бъдеща дейност на предприятието, включително бъдещи оперативни загуби. Провизиите, които следва да се представят за задължения, са тези, които реално съществуват в балансовия ден.

Провизията се явява по-скоро коректив, намаление на отчетната стойност на вземането и тъй като не може да се определи в балансовия ден се използват – 20, 50, 100%. При обратното проявление на провизията, разходът се сторнира и ще се отчете като извънреден приход. Понеже тя води до бъещо изтичане на икономичекса изгода, което е характерно при погасяването на задължения – провизията има по-силно сроство с понятието „вземания”.

Провизиите биват два вида : юридически (правни) – произтичащи по силата на закона или от сключен договор межу страните;  и конструктивни – произтичат от действията на предприяието, където 1) има установен модел на минала практика, публикувана политика или изявление на ръковоството; 2) в резултат на горното е налице валидно очакване у засегнатите лица за покриване на съответните разходи от страна на предприятието във връзка с поетите от него ангажименти.⁸

Формите на провизии, които МСС 37 разглежда  са:

• Провизии при реструктуриране – програма изготвена от ръководството на предприятието и която води до значителна промяна на обхвата на дейността му и начинът, по който тя ще се осъществява. Но това не означава преустановяване дейността на предприятието. За да се отчете такава провизия следва да са спазени следните условия:
1. ръководството да е изготвило подробен писан план
2. да има валидно очакване в засегнатите лиц, че преприятието ще изпълни поетия ангажимент, което е налице, когато то е оповестило плана си пред тези лица или е започнало неговото изпълнение.

В стойността на провизията следва да се включат само преките разходи, необходими за преструктурирането, които не са свързани с обичайната дейност на предприятието.

• Провизии при обременяващи договори – договори, при които неизбежните разходи за изпълнението му надхвълят икономическите ползи, които се очакват да се получат.
• Провизии  при поети гаранции – гаранциите следва да са за сметка на предприятието-продавач, а не срещу преварително получена сума от клиента.
• Провизии при съебен процес – те могат да се признаят само, ако отговарят на трите критерия за провизия. В противен случай според МСС 37б следва единствено оповестяване на условно задължение.
• Провизии свързани с извършване на разходи по възстановяване на околната среда
• Провизии при непоемане на задължение за демонтаж на съоръжения, чрез които се експлоатират природни ресурси.⁹

Оценяване на провизиите

Най-добрата оценка на разходите, необходими за покриване на сегашно задължение, е сумата, която предприятието  би платило пропорционално за погасяване на задължението към датата на баланса или за да го прехвърли към трета страна по същото време. Често обаче е невъзможно или неоправдано скъпо да се погаси или прехвърли задължение към датата на баланса. Оценките на резултата и финансовия ефект се определят по преценка на ръководството на предприятието, като се вземат предвид и минал опит с подобни операции, и в някои случаи - доклади на независими експерти. Вземат се предвид и всички обстоятелства, настъпили вследствие от събития след датата на баланса.

Несигурността по отношение на сумата, която трябва да бъде призната като провизия, се третира по различни начини в зависимост от обстоятелствата. Когато оценяваната провизия включва голям брой статии, задължението се оценява посредством претегляне на всички възможни последствия заедно със свързаните с тях вероятности. Този статистически метод за оценка се нарича "очаквана стойност". Поради това провизията ще бъде с различна сума в зависимост от това, дали вероятността от загуба на определена сума е например 60 или 90 процента. Когато съществува поредица от възможни резултати в някакъв обхват и всяка точка от този обхват има същата вероятност като останалите точки, се взема средната точка от обхвата.

Когато трябва да се оцени единично задължение, индивидуалният най-вероятен резултат може да представлява най-добрата оценка на задължението. Въпреки това, дори и в такъв случай, предприятието следва да вземе предвид и други възможни резултати. Когато другите възможни резултати са или много по-високи, или много по-ниски от най-вероятния резултат, най-добрата оценка ще бъде по-голяма или по-малка сума. Провизията се оценява преди облагане с данъци.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 II. Практическо приложение на стандарт относно счетоводни приблизителни оценки и провизии

1. Практическо приложение на международен счетоводен

стандарт 8

 

1. „Топливо” АД

Основната дейност на предприятието  включва доставка, съхранение и търговия с гас пропан-бутан, течни горива, въглища и брикети от внос и  местно производство, търговия със  строителни материали. Групата осъществява дейността си в над 380 обекта. През 2007 година печалбата от дейноста е 13,146 хил. лв.

Отчетът на предприятието е изготвен в съответствие с изискванията на Международни Стандарти за Финансова Отчетност (МСФО), приети от комисията на ЕС. Финансовият отчет е изготвен при спазване на принципа на историческата цена, с изключение на случаите на извършена преоценка на имоти, машини и съоръжения и инвестиционни имоти, отчитани по справедлива стойност.

Представянето на корекциите направени в дружеството  спрямо МСС 8 е направено в приложение едно както и е оповестено в консолидирания счетоводен баланс – собствен капитал и пасиви в неразпределената печалба и други резерви, т.е. предприятието е приложило ретроспективния основен подход. Преоценката е направена спрямо предходен период.

 

1.2„Оргахим” АД

„Оргахим” АД (“Дружеството” ) е публично дружество, регистрирано в Република България. Основната му дейност включва производство на бои, лакове, лепила, пластификатори, смоли, анхидриди и други химикали, използвани при производството на машини, в електрониката, строителството и обработката на пластмаси. Седалището на Дружеството се намира в град Русе, Република България. Адресът на Дружеството е: България, гр. Русе 7000, бул. “Трети март” № 21.

Акциите на Дружеството  се търгуват на Българска фондова борса - София.

Финансовият отчет е изготвен в съответствие с Международните стандарти за финансова отчетност (МСФО). Финансовият отчет е изготвен при спазване на принципа на историческата цена.

Измененията към  МСС 8 са представени при неразпределената печалба от минали години и са оповестени в отчета.

Предприятието е използвало ретроспективен основен  подход, тъй като грешката е възникнала в предходен период.

 

3. „Българска Телекомуникационна Компания” АД

Българска телекомуникационна компания АД (БТК, Компанията-майка или Компанията) е публично акционерно дружество, със седалище в Република България и адрес по съдебна регистрация: гр. София, бул. “Тотлебен” № 8. Дейността на БТК включва развитие, експлоатация и поддръжка на национална фиксирана и мобилна телекомуникационна мрежа за пренос на данни за Република България. Крайното дружество-майка е Америкън Интернешънъл Груп Инк., ("Ей Ай Джи"). Ей Ай Джи има контролно участие в Компанията чрез дружеството Ей Ай Джи Блек Сий Холдингс, Л.П. Част от основните партньори на Дружеството са консолидирани дъщерни дружества на Ей Ай Джи Кепитъл Партнърс, което е дъщерно дружество на Ей Ай Джи.