Отчитане, представяне и оповестяване на приблизителни оценки и провизии

Куросова работа

 

 

Отчитане, представяне и оповестяване на приблизителни оценки и провизии

(МСС 8 и МСС 37)

 

 

 

 

 

 

Изготвил:           Проверил:

Стоянка Асенова Герова     Доц. Д-р Фаня Филипова

Фак. № 116492

Курс 5, СОВО, група 3

 

 

 

 

 

 

 

Въведение:

Първите счетоводни стандарти са Generally Accepted Accounting Principles (GAAP), създадени през 1939 г. от Американския институт на дипломираните счетоводители (AICPA). Към настоящия момент те се развиват от съвет от 7 члена (Financial Accounting Standards Board - FASB ). Този съвет поема отговорност и за издаването им, като до юли 1999 г. са популяризирани 137 документа - Statement of Financial Accounting Standards (SFAS). Началото на разработката на МСС е поставено през 1973 г. съгласно договореност между професионални счетоводни организации от Австралия, Канада, Франция, Германия, Япония, Мексико, Обединено кралство и Ирландия и САЩ.

Курсовата разработка цели да покаже прилагането на Международен Счетоводен Стандарт 8 и 37 в 5 национални предприятия, които работят в различни сфери. Прилагането на МСС дава по-добра представа на инвеститорите за финансовото състояние на фирмите, в които се прилага. Информацията, която се оповестява трябва да е разбираема, уместна, надеждна, сравнима, и да е посочена вярно и честно. През последните години хармонизирането на националните счетоводни стандарти и междунаодните такива се е превърнало в тенденция.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1. История ма Международен счетоводен стандарт 8

• Октомври 1976 г.- Изложение Проект E8 - Разработка на Отчета за доходите на необичайни позиции и промени в счетоводните приблизителни оценки и счетоводната политика.
• Февруари 1978 г. - МСС 8 Необичайни статии за минали периоди и промени в счетоводната политика.
• Юли 1992 г. - Експозиция Проект E46 извънредни статии, фундаменталните грешки и промени в счетоводната политика.
• Декември 1993 г. - МСС 8 (1993 г.) Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика (преработен като част от проекта за "съпоставимостта на финансовите отчети").
• Януари 1995 г. - Дата на влизане в сила на МСС 8 (1993)
• 18 Декември 2003 г. - Ревизираната версия на МСС 8, издадена от БМСС
• 1 Януари 2005 г. - Дата на влизане в сила на МСС 8 (2003)
• 26.06.2001 г. на среща на БМСС не се предлагат промени за МСС 8, но разликата между приблизителните грешки, промяна в политиката и грешките е необходимо да разграничат по-ясно.
• 18.02.2002 г. на среща между БМСС и КСС единият от въпросите, който се  е дискутирал е бил доброволните промени в счетоводните политики (МСС 8). Стигнало се е до общо съгласие, че счетоводните политики е желателно да са в съответствие с всички отчетни периоди , следователно преизичсляването с обратна сила също е подходящо. Не се е стигнало до консесус относно елиминирането на извънредните и не обичайни позиции.
• 24.06.2003 г. – промяна в терминологията - замяна на преизчисляването с обратна сила с ретроспективни прилагане.
• 22.02.2007 г. – предлага се изменение към МСС 8, т. 7, да се премахне фразата „и като се има предвид всички съответни насоки за изпълнение издадени от СМСС за стандарта или за разяснение ”

 

1.1. МСС 8- Счетоводна политика, промени в приблизителните счетоводни оценки и грешки

 

Международен счетоводен стандарт 8  Счетоводна политика, промени в  приблизителните счетоводни оценки и грешки е в сила от 01.01.1995г.,  а последната му промяна е от края на 2003г., която влиза в сила от 01.01.2005. Според него промяната в счетоводната политика е допустима само ако:

• Това се изисква по силита на нормативен акт или съответно счетоводно регулативно тяло
• Това води до по-уместна и надеждна информация относно финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци.¹

Целта на настоящия стандарт е да се предвидят критериите за подбор и промяна на счетоводната политика, както и счетоводното третиране и оповестяване на промените в счетоводната политика, счетоводните приблизителни оценки и коригирането на грешки. Настоящият стандарт има за цел да подобри значението и надеждността на финансовите отчети на предприятието, както и съпоставимостта на тези финансови отчети във времето и спрямо финансовите отчети на други предприятия.

Промяна в счетоводна приблизителна  оценка — корекция на балансовата  стойност на даден актив или пасив  или сумата на периодичното потребление  на даден актив, получена след оценка на сегашното състояние и очакваните бъдещи изгоди и задължения, свързани с активите и пасивите. Промени в счетоводните приблизителни оценки настъпват в резултат на нова информация или ново развитие и в тази връзка не се третират като корекции на грешки.

В резултат на несигурността, присъща на деловата дейност, много статии от финансовите отчети не подлежат на прецизна оценка, а само на приблизителна оценка. Приблизителното оценяване е свързано с преценки въз основа на последната налична надеждна информация. Приблизителни оценки могат да се изискват например за:

1.) лошите вземания;

2.) негодност на материалните запаси;

3.) справедливата стойност на финансовите активи и пасиви;

4.) полезния живот или очаквания модел на потребление на бъдещите икономически изгоди от амортизируемите активи;

5.) задълженията по гаранции

Използването на разумни приблизителни  оценки представлява основен елемент  в изготвянето на финансовите  отчети и не намалява тяхната достоверност.

Дадена приблизителна оценка подлежи  на преразглеждане, ако настъпят промени в обстоятелствата, на които се основава, или в резултат от получена нова информация или допълнително натрупан опит. “Промените в счетоводните оценки са резултат от несигурността, която е характерна черта на деловата дейност на бизнеса. Всяка приблизителна оценка се оснoвава на най-актуалната налична вътрешна и външна информация и по преценка на предприятието тази информация е достатъчно надеждна и може да се използва към дадения момент”.²

В МСС 8 е дадено следното определение за промяна в счетоводна приблизителна оценка — „корекция на балансовата стойност на даден актив или пасив или сумата на периодичното потребление на даден актив, получена след оценка на сегашното състояние и очакваните бъдещи изгоди и задължения, свързани с активите и пасивите.”³

По своята същност преразглеждането на приблизителната оценка не се свързва  с предходни периоди и не представлява корекция на грешка.

Всяка промяна в прилаганата  база за оценяване се третира като промяна в счетоводната политика, а не в счетоводната приблизителна оценка. Когато е трудно да се направи разграничение между промяна в счетоводната политика и промяна в счетоводната приблизителна оценка, промяната се приема като промяна на счетоводната приблизителна оценка.

Ефектът от промяната в счетоводната приблизителна оценка, различна от промяната, която се разглежда в параграф 37, трябва да се признава в бъдеще чрез включването му в печалбата и загубата за:

а) периода на промяната, ако промяната  засяга само този период; или

б) периода на промяната и бъдещи периоди, ако промяната засяга и двата вида.

 Дотолкова, доколкото промяната  в счетоводната приблизителна  оценка поражда промени в активите  и пасивите или се отнася  до елемент от капитала, тя  се признава чрез коригиране  на балансовата стойност на свързания актив, пасив или компонент от капитала в периода на промяната.

Признаването в бъдеще на ефекта от промяната в счетоводната приблизителна  оценка означава, че промяната се прилага  спрямо операциите и другите събития  и условия, считано от датата на промяна в приблизителната оценка. Дадена промяна на счетоводната приблизителна оценка може да окаже влияние само върху печалбата и загубата за текущия период или върху текущия период и бъдещи такива. Например приблизителната оценка на сумата на лошите вземания засяга само текущия период, поради което се признава в текущия период. Промяната в приблизителната оценка на полезния живот или на очаквания модел на потребление на икономическите ползи от един амортизируем актив засяга разходите за амортизация както за текущия период, така и за всеки период през останалия срок на полезен живот. И в двата случая ефектът от промяната, свързана с текущия период, се признава като приход или разход за текущия период. Ефектът върху бъдещи периоди, ако има такъв, се признава като приход или разход за бъдещите периоди.

Предприятието оповестява естеството и сумата на промяната в счетоводната приблизителна оценка, която оказва влияние върху текущия период или се очаква да окаже влияние  в бъдещи периоди с изключение на случаите, когато е практически неприложимо да се оцени този ефект за бъдещи периоди.

В случай че ефектът от промяната  за бъдещи периоди не е оповестен, тъй като е практически неприложимо  да се оцени, предприятието е длъжно да оповести този факт.

Промяната в счетоводната политика може да се приложи ретроспективно и перспективно. При прилагане на ретроспективната промяна, новата счетоводна политика се прилага спрямо събитията и сделките като, че ли винаги е била прилагана. Поради тази причина този подход изисква презичисление на тези сделки и събития, които биха засегнали текущия период или по-ранните периоди, включени в сравнителната информация.

При перспективното прилагане на промяна  в счетоводната политика новата политика се отнася само спрямо сделки и пера, въникнали след датата на промяната. В този случай съответните суми не се преизчисляват и не се правят корекции на началното салдо на неразпределената печалба (загуба), нито на текущия финансов резултат. Обаче новата политика се прилага спрямо съществуващите салда от датата на промяната.⁴

Преди промяната на ММС 8 от 01.01.2005 са се регламентирали два основни подхода  при ретроспективното представяне  на промените в счетоводната политика: основен и алтернативен позволен. След промяната от 01.01.2005 алтернативният позволен подход се премахва.

 

2.1 Дискутирани  моменти при промяната на МСС  37

• 19.06.2002 г. – разглежда се фактът, че понятието условни активи и условни задължения се различава от Американския счетоводен стандарт 5 и МСС 37. Съветът взима решение за промяна в определението в МСС 37 и да се направи в съответствие с определението на FASB.
• 19.12.2006 г.  -  Бордът решава да не преструктурира параграфите в МСС 37 (параграфи 70-83). Съветът отбелязва, че план и обявяване не винаги създават задължение и затова е необходимо да се прилагат разпоредбите на МСС 37. Целта на тази промяна е да се преместят  датите за признаване на МСФО, по-близо до общоприетите счетоводни принципи на САЩ.
• 17.03.2004 г. – продължава дискусията относно промяна в определението за условни задължения и условни активи. Стига се до решение този въпрос да продължи да се дискутира на следващите срещи на борда.
• 18.05.2004 г. – потвърждаване на промяната в определението за условно задължение и условен актив.
• 18.07.2005 г. – започва се нова дискусия дали да се премахне терминът условни задължения и да се разкрият потенциално значимите рискове
• 19.09.2005 г. - Връщане обратно към формулировката на съществуващите МСС 37 принципи на измерване (на предприятието "най-добрата приблизителна оценка на разходите, необходими за уреждането на настоящото задължение към датата на баланса).

Преразглеждане на МСС 37 принципи на измерване и идентифициране на всички възможни начини за измерване и оценка на относителните качества на всеки принцип, за да се определи кой е най-подходящ за задълженията в рамките на обхвата на МСС 37.

Приемане на "справедливата стойност" като принцип за измерване на МСС 37 (без идентифициране и оценка на други възможни принципи на оценяване).

• 20.03.2007 г. – бордът продължава да обсъжда промяната в МСС 37 като се концентрират върху разликата между отговорност и бизнес риск, както и върху определението „е готово задължение”.
• 18.10.2007 г. – през май същата година, бордът се опитва чрез пример да илюстрира съществуването на настоящо задължение. За примера използват хамбургер, който не е годен за продажба. Продавачът на хамбургери трябва да заплати 100 000 на всеки, който е получил не годен за консумация хамбургер. Оказва се, че 1 на всеки милион хамбургери е такъв. Бордът решава, че на 31.12.200х година, продавачът би имал настоящо задължение, само ако той е предоставил негоден хамбургер. Съветът не стига до заключения относно начините за справяне с несигурността в този пример, но обсъждат 3 възможности:

-Не е сигурно дали това  събитие поражда задължението, така че не е сигурно дали е възникнало задължение.

-Събитието, което поражда задължението  е началото на договора за  продажба на хамбургери 

-Една трета възможна гледна точка е, че събитие, което поражда задължението за изплащане на обезщетение е доставката на един хамбургер на клиента.

• 23.04.2009 г. - Бордът се съгласява, че трябва да се стремят да издадат ревизии на МСС 37, дори и ако някои въпроси остават нерешени. Това, ще "спаси" някои елементи, които няколко членове на Управителния съвет смятат за значителни подобрения в МСС 37:

Премахване на критерия за признаване на вероятността. В момента, МСС 37 изисква субектите да признават задълженията, само ако е вероятно, че ще има изходящ поток от икономически ползи. Това изискване е в противоречие с изискванията за признаване на задълженията в други стандарти, като например МСС 39. По-специално, тя е в противоречие с изискванията в МСФО 3 "Бизнес комбинации", в която не се прилага критерият за признаване на вероятността за условните пасиви, които предприятието придобива в бизнес комбинация.

Премахване на "контингента отговорност" и актуализиране на насоките за идентифициране на пасивите. Насоките в МСС 37 за идентифициране на пасивите са неясни. МСС 37 използва термина "условно задължение" да опише различни неща, някои от които са пасиви, а някои от които не са. В предложените промени ще се премахне етикета "условно задължение" и