Пазете сълзите на децатв си

“ПАЗЕТЕ СЪЛЗИТЕ НА ДЕЦАТА СИ,

ЗА ДА ГИ ПРОЛИВАТ НАД ГРОБА ВИ.” 

Питагор е формулирал истината за възпитанието и уважението на младото поколение към по-възрастните със сентенцията си “Пазете сълзите на децата си, за да ги проливат над гроба ви.” В тези кратки слова е скрита цялата философска мисъл за семейните ценности, като уважение, почит и обич към родителите.

А семейните ценности са част от културата  на обществото. Отглеждането на поколението е основната грижа и трепет на хората. Ролята на семейството влияе за цялостното развитие на личността.  То се грижи за децата си, в по-голямата си част се старае да им осигури добри условия за живот. Създава им нови възможности за образование   и  самообразование. Родителите дават на младото поколение ясна и точна представа за техните права и задължения. В щастливите семействата, при които няма домашно насилие растат и се възпитават деца, които в по-късните си години ще предадат този добър опит на следващите ги поколения.

Но има  по света все още семейства, в които детето е само ненужна и натрапена вещ. То няма лична свобода и семейството вместо да бъде убежище и рай, за него е по-скоро ад. В тези семейства има обикновено един насилник, или и двамата родители са насилници /в някои случаи единият родител не успява да се наложи над по-властния от родителите и излива своята агресия върху беззащитното дете. Домашното насилие и агресията ги съпровождат през цялото им детство, но по-лошото е, че те ще предават този модел и на следващото поколение, което ще създадат. Тези деца ги е обхванало безразличието. Те нямат идея, какво е нормално съществуване, работят за да подпомагат семействата. Тъй като са деца техният труд се експлоатира, както от работодателя така и от семейството. Тези деца не знаят значението на свободен избор, равноправие. За тях еталон е обкръжението им, но то не винаги има положителния пример. В тези семейства цари неразбирателство, вместо по добрия вариант - толерантността. Те по-трудно се социализират, нямат надежди за хубаво и щастливо бъдеще, те са социално-уязвими, владеят ги страхове и трудно се адаптират в живота.

Такова поколение деца не успяват да намерят добра алтернатива на живота, който водят. След години, когато са в състояние сами да вземат решения те напускат семейство и родина без никакво притеснение и жал, защото техните близки не са успели да създадат необходимите условия на живот за да се чувстват комфортно и защитени.

Ето защо системата  на предаване на традиционните семейни  ценности и днес, във века на интернет пространството с неговите хиперизмерения си остават приоритетни в цялостното изграждане на нашите деца. За да успеем така да формираме ценностите на следващото ни поколение, че те да „проливат сълзи над гроба ни” нека не забравяме ежедневното възпитание в това, което като доминиращо.

Всеки човек обича себе си, но непо-малко и своето подължение, в лицито на децата си. За да има истинска имплицитно втъкана диалектика на възпитанието, трябва да не забравяме народната мъдрост, че е но-ценно да покажем, отколкото сто пъти да кажем.

Силата на личния пример не случайно е визирана като мъдрост от народа ни. Да, всеки иска да запази сълзите на децата си за да ги проливат над гроба ни, но въпрос на ежедневно, емоционално и рационално присъствие да изявява Аза си на необходимата висота.

Вярно е, че почти всички искаме това. Умението е обаче, как да го постигнем? В това е философията на възпитанието, която в нашия дина мичен век, изисква все по-широка личностна култура.

Готови ли сме за това предизвикателствона нашето време? В състояние ли сме да изградим тези семейни ценности в бъдещото поколение?

А вие как  мислите? А вие съгласни ли сте?

Нека помним това!